КлиментинЧернев (Климентин Чернев)

Есенна разходка 🇧🇬

Горско приказно вълшебство в искрящо топли цветове,
дъждовни капки ситнят между клоните дървесни
и разтварят се в постелята от есенни листа.
Мирис на трева, усещане за тишина в съзвучие със ромон на поток,
разходка обичайна извънградска, гарнирана със есенна тъга. ...

КлиментинЧернев

Poetry

2025-10-18T22:27:20+03:00 171

Момчето,морето и залеза

КлиментинЧернев

Photography

2024-10-31T10:01:30+02:00 707 1 2

Момчето, морето и залеза 🇧🇬

Момчето, което говори с морето.
На някакъв странен език, Аз ли бях тогава?
Недялко Йорданов
Момчето, което общува с морето на техен си, странен и таен език,
изпрати на сърфа си летния ден, ...

КлиментинЧернев

Poetry » Free verse

2024-10-30T22:14:21+02:00 517 1

Бягство 🇧🇬

Бягам,
бягам в мислите си,
и в сънищата си понякога,
от този свят мечтая някога да отлетя.
Бягам и от сивото на ежедневието, ...

КлиментинЧернев

Poetry » Philosophical

2023-12-04T15:38:49+02:00 564 1

Улиците на Клисура 🇧🇬

Излизам сам вечерно, след вечеря,
улиците зимни на Клисура да обходя,
в детски спомени безгрижно паметта си да разходя.
Носталгия навяват ми стрехи, фасади, самотни домове,
нявга пълни с детски глъч, живот били. ...

КлиментинЧернев

Poetry » Free verse

2023-04-14T22:11:24+03:00 634 1

Сънища 🇧🇬

Гости насън навестяват ме често,
неочаквани, неосъзнати.
Рисуват със щрихи по стената на моя живот.
Връщат ме в спомени, припомнят мечти,
разпалват отново копнежи, маркират пътеките мои съдбовни. ...

КлиментинЧернев

Poetry » Other

2021-09-16T23:24:12+03:00 809

Тишина в морско синьо 🇧🇬

Тишина в главата ми.
Тишина в душата ми.
Изчистен сюжет като в черно-бял филм.
Само вълни в морско синьо придават и цвят.
Но пак изгря слънцето. ...

КлиментинЧернев

Poetry

2021-05-26T16:48:14+03:00 649 3

Морско утро 🇧🇬

Полъх на вятър примесен с роса,
успокоени вълните галят брега.
Слънчев лъч се плъзга по морската шир,
а аз сам съм на плажа, изпаднал в
мой, вътрешен мир. ...

КлиментинЧернев

Poetry

2021-05-23T16:29:15+03:00 676 3

На Мама 🇧🇬

Ти ме роди,
ти ме отгледа,
ти ме възпита,
ти ме извая човек.
Ти ме научи на честност, ...

КлиментинЧернев

Poetry

2021-03-11T07:52:05+02:00 686 2

Герой на нашето време 🇧🇬

Всяка сутрин го срещам,
с оранжев елек,
усърдно работещ, във студ и във пек,
леко прегърбен, с поглед в земята вглъбен,
тротоарен участък между два сфетофара, ...

КлиментинЧернев

Poetry

2021-02-08T14:35:44+02:00 1.2K 2 2

Зимна радост 🇧🇬

Баба Зима пак дойде
със наметка снежно одеало.
За децата да натрупа сняг
постара се тя,
но как? ...

КлиментинЧернев

Poetry

2021-01-23T16:46:52+02:00 1.3K 1 4

Спътница 🇧🇬

Спомени в главата ми изникват от онези времена,
когато срещнахме се някъде в небитието.
Съблечена, от грях неопетнена, като изваяна от господня сълза,
привлече ме към себе си,
с неръкотворна красота. ...

КлиментинЧернев

Poetry

2021-01-22T23:00:49+02:00 644

Стъпки в снега 🇧🇬

Пътека горска, снежно одеяло,
проблясват слънчеви лъчи.
Тишина, която само ромон на поток руши.
Сенки синкаво игриви,
в стъпките на някого в снега, ...

КлиментинЧернев

Poetry » Free verse

2021-01-15T19:01:08+02:00 1.4K 5

Химично 🇧🇬

Ти идваше в съня ми често
и двама се понасяхме в едно,
преплитахме се енергийно
в ефирно колело.
Разтваряхме се, ...

КлиментинЧернев

Poetry » Love

2021-01-14T05:46:34+02:00 1.4K 1 2

Среща 🇧🇬

Ти беше тук.
Аз – там.
Протегната душа.
Прошепване.
Усещане. ...

КлиментинЧернев

Poetry » Free verse

2021-01-13T00:23:48+02:00 1K 1 8

За летящите хора 🇧🇬

"За вида на летящите хора"
Изглеждат ни нематериални,
за разумът ни ирационални,
но при среща с тях душата ни бленува,
поне усещането за летене ...

КлиментинЧернев

Poetry » Philosophical

2021-01-10T14:34:12+02:00 1.6K 1 2

Рождество 🇧🇬

Той почука отново,
отвори душата ми пак.
Роди се в мен, без влъхви,
без звезда пътеводна,
ей така, неочаквано очакван. ...

КлиментинЧернев

Poetry » Philosophical

2021-01-03T15:16:01+02:00 981 2