ТИШИНАТА НЕПОНЯТНА
„И въздухът е пълен с думи,
които никой не разбира”
Иван Николов
Въздухът е пълен с думи
и трепти от звънка реч.
Туй пространство помежду ни
е накъсано с картеч.
Тези речи празнодумни
и хвалбите: „Кой съм аз?”
са куршумите дум-думни,
полетели срещу нас.
Думи за любов, къде сте
заглушени като вик?
Този век на две и двеста
е озъбил своя лик.
А съзвучен като песен,
вихърът е завъртял
танц от листи в късна есен,
снежни преспи – покрив бял...
От всемира глас дочувам –
нека миг да помълчим!
Тишината... Тя лекува,
празнодумие лечи.
Тишината непонятна
нека звънне като зов!
Тя от всичко на земята
най красив е благослов.
© Иван Христов All rights reserved.