То

Нямах огън.
Търсих топлина.
И никъде не я намирах...
Съществувах.
Търсех себе си.
И в тъмни облаци умирах.
Падах!
Ставах!
Страдах!
Продължавах...
Болеше ме от мен самата.
Тръгвах!
Връщах се!
И пак черни очила си слагах.
"Стига! Край! Всичко свърши!" - казах.
Край, а всъщност е едно добро начало.
      ******
Облякох си белите дрехи.
Усмихнах се и просто излязох.
А отвън ме чакаше то.
Беше там и беше за мен.
Стоеше и само ме гледаше.
Очите му светеха, усмивката грееше.
А сърцето в мен се радваше, пееше,
че е още живо.
Беше то - слънцето!