Jul 18, 2007, 9:07 AM

Точка на необратимост

  Poetry
644 0 4
Всеки божи ден ти не роптаеш,
за бремето тежко нехаеш.
Занасяш се само с огризки
и живееш, без да ти писка.
Вечер си диплиш обидите
и ги скриваш между ризите.
Знам, не храниш лоши чувства,
помагаш на бедняка в нужда.
Знам, не си човек без късмет,
не ровиш във кофи за смет.
По детски наивен, сърдечен човек,
дари щастие на съдбата в този век!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Галя радвам се дори и един човек да ме разбере, крачка по крачка и дано вървим напред!НЕ е шаблон, а вътрешно убеждение,надявам се и живея така!!!Успех на всеки в начинанията му!!!
  • Нищо не пречи да опитваме,нали!Щом доброто живее в нас,нека го показваме на света
  • Може би имам предвид със добро да се променя света!?Сигурно е невъзможно, за съжаление.(НЕЖНА РЕВОЛЮЦИЯ)
    Сърдечни поздрави!!!
    )
  • Добрите хора доста често не са разбрани и страдат от това.Все ми се иска да не е така.........

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...