18 jul 2007, 9:07

Точка на необратимост

  Poesía
642 0 4
Всеки божи ден ти не роптаеш,
за бремето тежко нехаеш.
Занасяш се само с огризки
и живееш, без да ти писка.
Вечер си диплиш обидите
и ги скриваш между ризите.
Знам, не храниш лоши чувства,
помагаш на бедняка в нужда.
Знам, не си човек без късмет,
не ровиш във кофи за смет.
По детски наивен, сърдечен човек,
дари щастие на съдбата в този век!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Галя радвам се дори и един човек да ме разбере, крачка по крачка и дано вървим напред!НЕ е шаблон, а вътрешно убеждение,надявам се и живея така!!!Успех на всеки в начинанията му!!!
  • Нищо не пречи да опитваме,нали!Щом доброто живее в нас,нека го показваме на света
  • Може би имам предвид със добро да се променя света!?Сигурно е невъзможно, за съжаление.(НЕЖНА РЕВОЛЮЦИЯ)
    Сърдечни поздрави!!!
    )
  • Добрите хора доста често не са разбрани и страдат от това.Все ми се иска да не е така.........

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...