Точка разпятна
Боже, как се изправяш след всичките удари?
Как ги преглъщаш и продължаваш да вярваш?
И оцеляваш, препълнен с човеколюбие,
даваш вяра, при все и за теб да е малко?
Аз не мога. Не вярвам във нищо и никого.
Всъщност и в Тебе изобщо не вярвам.
И когато ужасно ми липсваш, измислям Те.
И когато си нямам с кого да приказвам.
Ако някой ме види отнякъде как като лудите
си стоя и говоря на мен си самичка нелепости…
Но обичаш ни, значи и Ти си се влюбвал.
И стотици милиарди от нас са разбили сърцето Ти.
Боже, кажи ми за Твоите слаби моменти, човешките.
Не на чуждите, как да простя на любимите?
Ти за Твоята болка-безкрайност си имаш Вселената.
Аз за моята – само сърцето, разбитото.
Всеки взимал от мен си е взимал понеже съм искала
Не защото си учил така във заветите
И съм носила кръстове вместо да давам от ризите,
тук, от земната смъртна страна на небето Ти.
Боже, казваш, че ти си калъпът за всички ни.
Аз се взирам в лицето ти. Ти ли си общото кратно?
Всяка счупена вяра проправя по моето линии
и ги къса директно в сърцето ми – точка разпятна.
© Надежда Тодорова All rights reserved.
