darkness_n_silence (Надежда Тодорова)
46 329
25.12.2012 г., 11:56 ч.

Точка разпятна 

  Поезия
1222 2 12

Боже, как се изправяш след всичките удари?

Как ги преглъщаш и продължаваш да вярваш?

И оцеляваш, препълнен с човеколюбие,

даваш вяра, при все и за теб да е малко?

 

Аз не мога. Не вярвам във нищо и никого.

Всъщност и в Тебе изобщо не вярвам.

И когато ужасно ми липсваш, измислям Те.

И когато си нямам с кого да приказвам.

 

Ако някой ме види отнякъде как като лудите

си стоя и говоря на мен си самичка нелепости…

Но обичаш ни, значи и Ти си се влюбвал.

И стотици милиарди от нас са разбили сърцето Ти.

 

Боже, кажи ми за Твоите слаби моменти, човешките.

Не на чуждите, как да простя на любимите?

Ти за Твоята болка-безкрайност си имаш  Вселената.

Аз за моята – само сърцето, разбитото.

 

Всеки взимал от мен си е взимал понеже съм искала

Не защото си учил така във заветите

И съм носила кръстове вместо да давам от ризите,

тук, от земната смъртна страна на небето Ти.

 

Боже, казваш, че ти си калъпът за всички ни.

Аз се взирам в лицето ти. Ти ли си общото кратно?

Всяка счупена вяра проправя по моето линии

и ги къса директно в сърцето ми – точка  разпятна.

 

 

© Надежда Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??