Точно сега
„Мокро нослето… И устните пърхащи
като криле на врабче.
Ей, съвземи се… Нещо не бъркаш ли…
Глупаво старо момче.”
(Недялко Йорданов)
Точно сега. Съм до тебе. Нецелуната.
И косите ми са разпуснати.
Плачеща бяла върба. Без дъжд.
А е есен. Вятърът нервно
заравя си пръстите
през пролуките
на възрастта.
Някога, някъде
ще поискаш да ме целунеш
с устните на есента,
да ме погалиш
с топлината на жълти листа.
Есен е. Бързай!
Преди да е паднал снегът.
Точно сега. Съм до тебе.
Нецелуната.
Топла.
И есенно вкусна.
Като зряла смокиня.
Глупаво старо момче!
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
