Във живота често се случва
съдбата така да налучква,
когато весел си ти,
до тебе да има сълзи.
Ще кажеш с тъга:
Точно сега ли?
Точно сега!
Тъга ме запали.

Когато пък тъжен си ти
и търсиш две мили очи,
да чуеш “Недей така”,
те казват “Върви си сега”
Ще кажеш с тъга:
Точно сега ли?
Точно сега!
Ти ме остави.

Случва се, пропит от любов,
летиш ти, за всичко готов,
а с поглед тъй жлъчен
от нея да бъдеш облъчен.
Ще кажеш с тъга:
Точно сега ли?
Точно сега!
Ти ме отпрати.

Дотегне ти, имаш таз нужда
от среща, спомен за дружба,
но сякаш за тебе разбрали,
се скриха приятели стари.
Ще кажеш с тъга:
Точно сега ли?
Точно сега!
Радостта ме забрави.

Играеш щастлив с малчуган,
но болка... и тръгваш натам,
а внукът не знае, зове –
“Дядо, ти накъде?”
Ще кажеш последно с тъга:
Точно сега ли?
Точно сега!
Смъртта ме погали.

Vacuum