danda (Даниела)
358 1120
Jan 25, 2013, 8:14 PM

Точно в седем, под часовника 

  Poetry » Other
780 0 9

Намирам себе си на стъпки две след залеза

и само глътка преди полунощ се губя пак,

щом престъпленията лунни отпечатат с палец

върху челòто на съня ми своя неспокоен знак.

 

И някъде далеч от кожата си изгрева посрещам,

горчивото кафе събужда бавно чуждо тяло.   

Неустоимо и кокетно ми намигат стари грешки

и молят „другата” да ги повтори всички, отначало.

 

А „тя", която под крилото крия в нощния си полет,

наивно иска и деня за мен да прекрои в небе.

И сивото размазва с четка смях до синьо, но отгоре,

върху усмивката, остават вечно сиви облачета, две.

 

Отново залеза догонвам, този стар чаровник,

а вятърът под пейките замита делника ми отегчен.

Без сенчица от облак, точно в 7, под часовника,

обличам чужда кожа и се срещам... с мен.

 

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??