Точно в седем, под часовника
Намирам себе си на стъпки две след залеза
и само глътка преди полунощ се губя пак,
щом престъпленията лунни отпечатат с палец
върху челòто на съня ми своя неспокоен знак.
И някъде далеч от кожата си изгрева посрещам,
горчивото кафе събужда бавно чуждо тяло.
Неустоимо и кокетно ми намигат стари грешки
и молят „другата” да ги повтори всички, отначало.
А „тя", която под крилото крия в нощния си полет,
наивно иска и деня за мен да прекрои в небе.
И сивото размазва с четка смях до синьо, но отгоре,
върху усмивката, остават вечно сиви облачета, две.
Отново залеза догонвам, този стар чаровник,
а вятърът под пейките замита делника ми отегчен.
Без сенчица от облак, точно в 7, под часовника,
обличам чужда кожа и се срещам... с мен.
© Даниела All rights reserved.
