Тогава ще съм плодородна нива...
Музика : http://www.vbox7.com/play:6d7ecb84
Като дърво, разклонено и голо,
превивам гръб пред есента.
Не помня от кога не съм се смяла -
в очите ми реки текат.
И галят бреговете на тъгата,
коварно в мене взела връх.
В очите се оглеждат езерата,
изпълнени със снежен дъх.
Струят в подножието на дъгата
капките от моя тънък страх,
че винаги ще бъда вледенена, бяла -
като планинско езеро под връх.
На повърхността прозира само
корицата от ледена тъга,
и тя ще се стопи, когато
в мен дойде, топла, пролетта.
Тогава ще съм плодородна нива,
а семето ще бъде Обичта,
която ще поникне във гръдта ми -
от нежния ти изгрев ще съм стоплена.
© Петя Кръстева All rights reserved.
