Той имаше приятели,любима,но беше сам.
Той се усмихваше,но болното сърце бе изпълнено с тъга.
Той дишаше,но животът бе изгубил във мечтите,някъде там...
Той бе обичан,но от ден на ден потъваше в безразличие и самота.
Той даряваше нежност и доброта,
но се чувстваше отхвърлен от света.
Тъй живееше в дните безуспешни,
изпълнени с болки безутешни...
С усмивка прикриваше тъгата.
Само красивата лъжа с живот хранеше душата...
На един мой приятел...
© Усмивка All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
