Dec 10, 2006, 11:08 AM

Той

  Poetry
927 0 8
Той отново е тук. И отново ме вика
с глас продрано-гальовен. Ала мене ме няма.
Ако би ме намерил - би пробудил циника.
Ако все пак избягам - бих живял във измама.

Той желае и знае. Изтъкан е от проза,
вдъхновявала най-съкровените рими.
Той е общата цел. Частната диагноза
и на "Колко си хубава днес!" синонима.

Без да бъде свещен - като полъх на вятър.
Без да бъде желан - като тайна в сърцето
той на първия ред на човешкия театър
ръкопляска възторжено. Кима превзето.

Като топъл сезон ще премине над мене.
А когато започнат листата да падат,
ще откъсна най-нежно за дните студени
стръкче Край. И ще вдъхна от тази пощада.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...