10 dic 2006, 11:08

Той

  Poesía
930 0 8
Той отново е тук. И отново ме вика
с глас продрано-гальовен. Ала мене ме няма.
Ако би ме намерил - би пробудил циника.
Ако все пак избягам - бих живял във измама.

Той желае и знае. Изтъкан е от проза,
вдъхновявала най-съкровените рими.
Той е общата цел. Частната диагноза
и на "Колко си хубава днес!" синонима.

Без да бъде свещен - като полъх на вятър.
Без да бъде желан - като тайна в сърцето
той на първия ред на човешкия театър
ръкопляска възторжено. Кима превзето.

Като топъл сезон ще премине над мене.
А когато започнат листата да падат,
ще откъсна най-нежно за дните студени
стръкче Край. И ще вдъхна от тази пощада.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...