Той остана там, където трябва
Посветено на Боян Петров
Той остана там, където трябва.
Ледено – кристална свобода
му отключи тая планина,
но без жал душата тя му грабна!
Той остана там, където трябва.
Силата му с бурята се сля
във сценарии на една съдба –
трудна, но духът докрай не падна!
Той остана там, където трябва.
Върховете ча́кали са плен,
тежък път му беше отреден,
ала подвигът не се забравя!
Той остана там, където трябва –
в склонове огрени от лъчи!
Сила нужна е да се мълчи,
още повече – да се разказва!
*********************************
Това е второто стихотворение за един скъп на мен човек!
© Данаил Таков All rights reserved.
