Копнеж див когато по тоз ме обземе,

бягам далече, накрая на вселената...

В усмирителна риза си връзвам ръцете,

за да не ги протягам към него и двете,

да не го жигосвам с огън фатален

и да не го плаша с образ банален...

Бягам от него и себе си - в мене,

от обич и вечност съм пак сътворена,

от безкрайност и клада, безмълвие и дан,

всичко събрано само в една длан...

От очакване и смиреност, от мъдрост и жал,

от сълза неотронена... Какво ли за нея той би дал?...

Къде съм? - се питам... На върха на иглата?...

Дали ще ме открие и в двата свята?!...

Ще копнее ли да ме пали всеки ден с зората?...

Дали ще ме срещне със мене самата?...

Ще ме посрещне ли такава една... дива,

пясъчна, призрачна и босо щастлива?

Ще ме гледа ли в унес, замаян в екстаз:

„Безумно съм влюбен ей във оназ!”...

Ще ме посипва ли звездна с дъх по небето?

Ще ми извади ли нежно от гърдите сърцето,

на длан да го тури, да го види как тупти

с името му от сладката билка „стопи-дни”...

Ще затвори ли широко-широко очите си

и ще ме остави ли както знам да го обичам?...

Ще позволи ли на морето да му стане до колене,

разбирайки, че... той се обича само от мене?... *

*  Провокирано от "Любовни упражнения" на Ваня Щерева, "Love book" на Рая и Филип и още нещо...