Той се обича от мене...
Копнеж див когато по тоз ме обземе,
бягам далече, накрая на вселената...
В усмирителна риза си връзвам ръцете,
за да не ги протягам към него и двете,
да не го жигосвам с огън фатален
и да не го плаша с образ банален...
Бягам от него и себе си - в мене,
от обич и вечност съм пак сътворена,
от безкрайност и клада, безмълвие и дан,
всичко събрано само в една длан...
От очакване и смиреност, от мъдрост и жал,
от сълза неотронена... Какво ли за нея той би дал?...
Къде съм? - се питам... На върха на иглата?...
Дали ще ме открие и в двата свята?!...
Ще копнее ли да ме пали всеки ден с зората?...
Дали ще ме срещне със мене самата?...
Ще ме посрещне ли такава една... дива,
пясъчна, призрачна и босо щастлива?
Ще ме гледа ли в унес, замаян в екстаз:
„Безумно съм влюбен ей във оназ!”...
Ще ме посипва ли звездна с дъх по небето?
Ще ми извади ли нежно от гърдите сърцето,
на длан да го тури, да го види как тупти
с името му от сладката билка „стопи-дни”...
Ще затвори ли широко-широко очите си
и ще ме остави ли както знам да го обичам?...
Ще позволи ли на морето да му стане до колене,
разбирайки, че... той се обича само от мене?... *
* Провокирано от "Любовни упражнения" на Ваня Щерева, "Love book" на Рая и Филип и още нещо...
© Жанета All rights reserved.
