Толкова е простичко...
Аз знам – ще ми се случиш някой ден –
нетрайно, безпричинно и скандално.
Като целувка тайна в мрака изморен,
като цветче, родило се в прегръдка скална.
И може би при мен ще спреш за дъх едва,
а после, сякаш блян сапунен, ще отлитнеш,
на прах ще станеш, миг преди да разбера,
че вятърът отново в шепите ми скита.
И пак, като насън ще тръпна от очакване,
и ще те търся в погледи, усмивки и сълзи.
Безпътна ще посрещам чужди влакове,
защото моят профуча край мен неуловим...
И докато чакам свише своето причастие,
и старите мечти прелиствам колебливо,
аз знам – ще ме подминеш, мое щастие...
А простичко е и без теб да съм щастлива.
© Даниела All rights reserved.
