Feb 4, 2021, 8:03 PM

Толкова Много Любов

  Poetry » Love
508 2 5

Всяка минутка със теб е безценна,

всяка минутка е мечта съкровена.

Всяка целувка е до болка потребна,

всяка целувка се превръща в поема!

 

Твой съм до атома своя последен,

твой съм горещ, дори в вятър леден.

Твой съм поет, дори и посредствен,

твой съм - за мен, това е естествено!

 

Моя си - всичко по тебе познавам!

Моя си, но дали теб заслужавам?

Моя си - знаеш, че те Обожавам!

Моя си - ето, в краката ти падам!

 

02.02.2021.

 

Георги Каменов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се, че ти е харесало, Скитнице 🌹
  • Гюрхан, този вариант, твоя тук, не ми се вписва в творбата. Но ако се бе вписал, щях да го сложа.
    Геновева, просто се опитвам да дам дрехи на чувствата си, но някак си, почти никога не съм доволен... малеят ми думите направо...
    Благодаря, дами, че се изказахте 🌹🌹🌹
  • Много хубаво посвещение си направил на Любовта (на твоята любов )!
    Поздрав, Георги, хареса ми!
  • Георги, на пиедестал си я качил тази любов, недей на колене...
  • "твой съм - това е естествено за мен!"

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...