Nov 8, 2009, 1:50 PM

Толкова от мен

  Poetry » Civic
1.1K 0 14

Аз цял живот се колебах
между Иисуса и Пилата.
И най-накрая си избрах
какъв да бъда: демократор!

И, все пак, малко ме е яд.
Това ли исках аз, това ли?
Да го оставя тоя свят,
по-лош, отколкото заварих.

Айм сори, ом*, не прави чест
това на майката Природа.
Но - толкова от мен за днес.
Дай Боже, други пò да могат.

 

*ом - при радистите е обръщение към отсрещния, най-често непознат: човеко

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всички сме демократори, ом! Айм сорри!
  • Изборът си е труден, може един живот да не стигне
  • Здрасти демократоре...!
  • Чудесна проникновеност откривам винаги в стиховете ти. Но защо звучиш малко тъжно? Дали прозренията и мъдростта наистина не трупат печал?
  • Пък аз те мислех-консерватор
    (обратното на либерал).
    И между "тори","виги","тори"
    Щом бол си имал, то добре си дал

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...