Топлина за мене
Бурята в душата си да потуша опитвам,
от виното на моята любов отпивам
глътка по глътка, за да запомня
сладостта, тръпчивостта да вкуся.
В сърцето си дълбоко аз ще скрия,
под сто воала чувствени ще свия
спомена за красотата, щедростта,
щастието, тихата тъга и радостта.
И в зимата на пътя земен
ще намеря топлина за мене.
Ще пламенеят чувствата, родени
някога в мига на вечерите есенни.
Тихо, на пръсти ще стъпвам,
трепетно и нежно ще докосвам
ярките миражи, спомените сладки
в сапфирени нощи родени.
© Красимира Марулевска All rights reserved.
