Nov 14, 2019, 12:55 PM  

Тополи 

  Poetry
1995 26 16
Надвесени мои тополи,
как шепнете скрито в нощта,
във ромон неспирен прибоят
на вашите дни отшумя.
Как с топли очи ме следяхте
тогава, по дългия път
и колко тревожно мълвяхте
за моя безлик кръстопът.
Когато повяваше вятър
през вашата стройна снага
превръщаше мигом листата
в моменти от мойта съдба. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Random works
: ??:??