14.11.2019 г., 12:55 ч.
Тополи
Надвесени мои тополи,
как шепнете скрито в нощта,
във ромон неспирен прибоят
на вашите дни отшумя.
Как с топли очи ме следяхте
тогава, по дългия път
и колко тревожно мълвяхте
за моя безлик кръстопът.
Когато повяваше вятър
през вашата стройна снага
превръщаше мигом листата
в моменти от мойта съдба.
От вас ми остана покоят
на онзи - нестигнат възход,
и нежната болка да вярвам
в един отминаващ живот.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Прекрасно стихотворение! Някак ми звучи като стиховете на Есенин, може би заради мелодичността и финия ритъм.
-
Колко нежна болка. Възхитителна, светла и чиста. Такива чувства си струва да се описват. И да се пазят в сърцата. И да се живеят.
-
Благодаря на всички коментирали, оценили и поставили в Любими стихотворението ми "Тополи" - програмното стихотворение на детството ми.
Специална благодарност и на теб, Силве, че коментира тази вечер и постави в Любими този стих! -
Силно въздействащо стихотворение.
-
красиво е!
-
Симбиозата между човек и природа, между прекрасните образи на тополите, които са видели толкова хубаво, че и лошо и мимолетния човешки живот е непоклатима, прекрасно обрисувана със слова от майсторското перо на автора. Моите адмирации за чудесния стих, които веднага ми стана любим! Поздравления, Приятелю скъп!
-
"и нежната болка да вярвам
в един отминаващ живот."
Да вярваш в отшумялото начало
било любов, късмет или пътуване,
това е като да запазиш цялост
усещайки парчетата си чужди.
Да замълчиш отвън, а в тебе крясък
бодливите ти истини да свързва
в несигурните замъци от пясък
гаранция за сигурност във бъдеще.
Благодаря за замислящата поезия! -
Респект, приятелю!
-
Красива творба! Поздравления, Младене!
-
Ето че ме връщаш към оня период на българската литература, когато символизмът придаваше романтичен привкус.Поетите не бързаха да"строят петилетки",а поезията звучеше мъдро и песенно!
Поздравления, Младен! -
Прекрасен стих, пълен с носталгия по отминалите надежди и мечти. Поздравления великолепно изпълнение!
-
Нежност, красота... и още много чувства си вложил в този стих, Младене! С удоволствие се потопих в него!
-
В думите ти усетих повея на тополовите клони като шепот от изминали години. Много силна връзка между образност и
закодираната в този напевен текст авторова идея, Младене!
Удоволствие беше за мен да прочета! Браво! -
Много красив стих! Хареса ми тази специална връзка между природа и душа, с усещане за чисто приятелство и сливане в житейския път, закрила и отдаденост. А тъжната нотка подсилва емоционалното обвързване, защото когато боли, тогава чувстата са най-истински! От сърце те поздравявам!
-
Тополата е много интересно дърво-То е символ на духовното развитие у човек и неговото лутане в дебрите на живота!
Тополите са философски жилки на осъзнатост и възприемане!
Творбата е свързана индиректно с пътищата на автора или на негов близък, познат, роднина!
Защото тополите са пряк израз, с полимерната и емоционална рамка, в творбата....
Още с първите строфи, които са изометрични се долавя, меланхолия и тъга, които са сякаш сбогуване с нещо и с някого?....
Вторият куплет е сентенцията и вникването в творбата-пътят, който е преходен и многостранен, защото кръстопътят е онова лутане и безволева рационалност!
Третият куплет е низ от съдба, моменти, спомени, преживявания, сякаш листата са олицетворение на живота, а дървото е с онзи корен стъпил здраво в почвата, където листата са броеница на години и времепоказател...
Последната част е свързващата част на останалите части, тя е обединител и спойката на творбата-"От вас ми остана покоят, в един отминаващ живот".
Браво Младене! -
Класика!
-
Много ми хареса.
Поздравявам те, Младен.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
