Топъл хоризонт
Топъл хоризонт
Небето светло, бяло... изцяло те обзема!
Виждам уютни полянки и гореща радост...
Усещам празник, мирише ми на веселие...
През преплетени клони, минават слънчеви лъчи
и достигат до най-топлите, светещи очи!
Във въздуха листенце жълто по земята още
А в сърцето ми топъл бриз се носи,
докато гледа как наоколо тичат крачета боси!
Там вървят, тук скачат, отляво се прегръщат,
а пред мен се държат за ръце...
Грее необятна усмивка на всяко лице!
Пространството е магия, всичко е танц...
Ходя по безкрайна пътека
и се сгушвам в мека обич!
Вдишвам и трептя,
затварям очи и се топя!
Мигам и оставам от светлината заслепена,
а приказката си остава непроменена!
Хоризонтът е безграничен,
а мислите ми- стих лиричен...
Движа се. Въртя сe, търкалям се по земята
и пиша по пръстта...
сякаш вселената следващото вълшебство избира,
а вдъхновението в мен все повече напира...!
Някак въздушно чувствам нежни пръсти и меки устни,
твърде познати и обичани, сладки...
Аз съм бял облак и вятър приятен...
докосвам слънцето и от щастие горя!
Цветовете са много и говорят за есента
Ето още една усмивка и най-великото блаженство...
Зад пътеката се подава пламък... нещо розово, червено...
Сърцето ми влюбено тупти, тупти, тупти, бушува...
Аз накрая напълно свободна си отдъхвам,
а душата ми нанякъде отлетя...!
© Лора All rights reserved.
