Сърцето ми - затрупано от сняг,
на топло във гърди студува.
И носи то в деня товара як,
и все по-тежко боледува.
Но духва топъл вятър от любов
и ледовете се стопяват.
И пак така денят настъпва нов,
и птиците във мен запяват.
В душата ми нахлува топлина
и пали огъня любовен.
В зениците изгрява светлина
по пътя ми в света греховен.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
