Apr 14, 2007, 7:45 AM

ТОСТ

Poetry

859 0 9

Когато слънцето зад облака се скрие
напълнете чаши до ръба.
На екс сега, до дъно да изпием
питието в тост за светлина.

Да преглътнем тъмното начало
и с коктейл от слънчеви лъчи
все за здраве, то се е видяло,
да преглътнем и да помълчим...

Ще кънти във всеки звън кристален...
Ехото във всички ще личи...
Нека пием без да се прощаваме
от бутилката на общите мечти.

Нека пием, че сме всички днес
като сноп Кубратовски завързан...
Нека пием с гордост и със чест
но умерено... Да не избързваме...

Светлината нека е начало...
Светлината нека е следа...
Нека чашите ни бъдат огледало,
отразяващи до крайност честността...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

tanq_mezeva (Таня Мезева)

Нека бъде светлина!
Изпълни ме тоста ти!

2007-04-17T10:33:41+03:00
Aneta_kz (Анета)

Наздраве, Вальо!

2007-04-16T17:31:28+03:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Пия за теб!!!

2007-04-15T20:37:43+03:00
sailor1 (Морякът)

Наздраве и от мен! Хубаво е да пийнеш по едно джинче или ромче, след такъв стих!

2007-04-15T00:17:13+03:00
Романтик (Христо Костов)

Чудесен стих, Вальо!!! Поздрави!!!

2007-04-14T13:42:50+03:00