14 abr 2007, 7:45

ТОСТ

  Poesía
867 0 9
Когато слънцето зад облака се скрие
напълнете чаши до ръба.
На екс сега, до дъно да изпием
питието в тост за светлина.

Да преглътнем тъмното начало
и с коктейл от слънчеви лъчи
все за здраве, то се е видяло,
да преглътнем и да помълчим...

Ще кънти във всеки звън кристален...
Ехото във всички ще личи...
Нека пием без да се прощаваме
от бутилката на общите мечти.

Нека пием, че сме всички днес
като сноп Кубратовски завързан...
Нека пием с гордост и със чест
но умерено... Да не избързваме...

Светлината нека е начало...
Светлината нека е следа...
Нека чашите ни бъдат огледало,
отразяващи до крайност честността...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...