Това било любов
Любов ли е, когато силно страдаш
и молиш за обич нечие сърце.
От върха на щастието ти да падаш
и не могат да те хванат ничии ръце.
Любов ли е всяка вечер ти нещастен,
да заспиваш нецелунат и отхвърлен.
На така наречената обич ти подвластен,
душата да изгаря като въглен.
Онова било любов и тя живеела за двама,
тя стопляла ги сгушени в нощта.
А това при мен от дни го няма,
може би месеци, или пък с години е така.
Това било любов, когато вярваш,
че невъзможното бивало възможно.
Сълзи изтриваш и не страдаш,
не всичко изглеждало е сложно.
Любов е, когато дишаш и усещаш,
че до тебе бие не само твоето сърце.
Когато на вратата ти посрещаш
щастието, обгърнало те с две ръце.
© Иваничка Петкова All rights reserved.
