May 27, 2009, 9:24 PM

Това не е моят Татко

  Poetry » Other
742 0 2

Защо стана ти такъв...

преди не беше, зная аз.

изостави ме малка,

да скитам сама

по големите улици,

страшни с много неща.

Мама лъже къде си ти,

а аз чакам ли чакам

да дойдеш при мен.

След няколко години

обади се пак,

каза да чакам един ден

и ти ще дойдеш при мен.

Може за малко

поне за миг дори.

Денят дойде,

а ти излъга,

избяга пак от мене ти,

не дойде изобщо,

а това сърцето ми разби.

Разбрах какъв си,

мили"ТАТКО"!!!

Не видях те повече,

нито се обади,

нито те чух.

Но сега съм силна,

няма да плача,

няма и дума да кажа,

но моля не ме търси,

защото не те познавам аз!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Биляна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прегръщам те, мила Биляна!!! Много горчива болка носи стиха ти!!! Възхищавам ти се!!! Добре дошла при нас Поздрави
  • ЛоЛ добро Е ама тъжно ;(

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....