Това не се лекува!

Когато ме погледнеш внезапно
и всички камбани в гърдите забият,
заговори ми силно, непрестанно
и дай шанс на сърцата да се открият!

Тогава нещо ме кара да кажа:
Харесва ми, харесва ми!
Вълнението не позволява да престана,
защото аз: Обичам те, обичам те!

И сякаш ти си моето спасение,
когато просто се усмихнеш тъй кокетно!
Игриво ми става дори пред тежко положение,
или когато числото стане пак нечетно.

Дори да не вярваш,
аз неспирно към теб се затичвам!
Дори и цвете за подарък да нямаш,
аз пак ще те обичам!

Да, не? Колко те обичам?
Искаш с нещо да те сравнявам?
Да - като цвете ще те виждам!
Не - на готово не искам да те получавам!

Кажи: "Обичам те", кажи го на всички!
Да, не - няма смисъл! Нека да си страстен танц!
Нека да си нежни песни!
Нека да си и последен шанс!

Преди да те погледна,
почуствах, че ти ще бъдеш!
Не вярвах във съдба небесна,
но знаех, че само ти не лъжеш!

Хей, слез от небесата!
Не, чакай, аз ли съм там?
Облаците са ни от позлата,
душите не са души, а са храм!

Когато те погалих, почувствах
"Обичам те", че кожата вика!
Когато застанах и те нацелувах,
разбрах, че е имало във мен кръв, която блика!

Когато те погледнах, разбрах,
че сърцето се блъска и реве!
Ето тогава се влюбих и познах
едно старо, но неразбрано сърце!

Когато докосна кожата ми, тя викаше:
Харесва ми, много ми харесва!
Вените се пукаха, но сърцето пак не спираше
кръв да произвежда.

Когато се събрах с теб и прегърнах сърцата,
усетих как навлезе целият хаос!
Объркаха се сетивата,
заиграха страстен валс.

Очите ми изскочиха,
пламнаха и изгоряха!
Тихо стъпките се вкопчиха
в спокойна и желана стряха.

Устните ми станаха малини.
Напукаха се от желание!
Очите - зеленикави маслини!
Целувките - целувки със ухание!

Ръцете ми - две ненаситни бездни!
Кръвта ми - по-червена и от тъмно вино!
Вените са вече тесни,
това чувство е прекалено силно.

Дробовете с въздух се пълнеха
и опрашваха цветята със дихание!
Очите се гледаха и не лъжеха,
потъваха в мечтание!

Сърцето подскачаше ритмично,
танцуваше танц позабравен.
Човекът в мен се чувстваше престижно,
защото и в твоето сърце бе поканен!

Ти си разбивач на здраве!
Даже и на лекар тръгнах!
Попитах го какво ми е... И той не знае!
Още повече се май обърках!

А казвали, че лекарите помагат!
Тогава защо не могат да ме излекуват?
Лекуват ли се сърца, които се търсят и желаят?
Лекуват ли се хора, които не спират да сънуват?

Не знам дали съм болна. Може би съм луда?
Лекари, още нищо не знаете!
Болестта ми "вечно влюбена",
за нея само може да мечтаете!

За нея лекарство няма! За нея няма диагноза!
Ще ми мине, щом сме двама!
Лекари, сбъркахте със вашата прогноза!