Това ще ми се сбъдне...!
Това ще ми се сбъдне...!
Това ще ми се сбъдне...! Нека!
Ако напиша името ти на
салфетката, а после и там
остане следа от червилото.
Реших да не е все розовото...
Продължавам да го рисувам,
пиша по сатенените облегалки
на столовете, на мекия фотьойл,
по чашките блестящи стилно
в кабаретната част на нощта.
Ще го издрасквам с нокът
дори наобратно по стените.
Какво са шест буквички, само...
Шест горящи кръгове от кладата
на ада, който избираме сами.
Такава ще бъде всяка сутрин,
по тридесет пъти в деня ми...
И нощем унесено го записвам
в главицата си, заета само с него
и с нищо друго, и с нищо повече.
В мястото на записа дъх,
чувам гласа ти по пистата.
Препредава се от неврони,
трансмитери, гали ме нежно,
както тогава, в Началото
На Нашата истинска пролет!
15.02.2007г.
© Делфи All rights reserved.
с огромното искрено желание за любов, което струи от този прекрасен стих! 
