Това сме ние
Красиви тела, асиметрични,
прилични на демони,
нервно разхождат се.
Търсят прилични на тях,
непокварени, природно
оглозгани хора. Започва се,
нещо реално, непророкувано,
апокалипсис понякога,
свят на ръце, без ръкуване,
свят на усмивки и тъжни души,
свят на мечти и сълзи силиконови.
Свят красив за едни,
за други клетка с безплътни окови.
Всъщност сме сенки, на минали дни,
гени и клетки, в оргия дива.
Телата си плащаме със всичките дни,
в които просто сме себе си, живи.
Сънища блъскат се по тротоарите.
Хората заспиват, когато събуждат се.
Вечер е светло, в главите на Тъмните,
мракът напуска работното място.
Безмълвните шепоти приличат на врани,
и спускат се, галят ни, покваряват плътта ни.
За да се чувстваме живи, пушим цигари,
купуваме дрехи, играем комар и
спъваме другите, за да изпреварим,
пътуваме сигурни, че ще се справим
със всички препятствия,
на цената на всичко.
Докато дишаме, страдаме, за да запомним
колко сме истински, когато ни писне,
на смърт се надяваме, безполезни сме,
макар и в кавички!
© Нечарм All rights reserved.
