Този дъжд е със тяло на мъж.

                                            Хр. Фотев
 

                           Муза посидела и ушла

                                      Вл. Висоцки

Тръгна си лятото. Златният дъжд

с поглед прозирен и слънчево мрежест

пак е дошъл при мен в образ на мъж –

стих непокорен, придаващ си тежест.

Явно дъждът е решил, ей така,

да се направи на Зевс, без да пита.

Стъпил е здраво на мощни крака,

сигурно рамо, в очите – пресита.

Пак му повярвах, дарих го с куплет,

рими му сложих – слънца еполети,

той се усмихна – бил много зает,

и се запъти към други поети.

Този дъжд, Христо, е с тяло на мъж,

но е с душа на палячо – страхливец.

Друг е "спасител в цъфтящата ръж",

той е измамник с разрошена грива.

Вика до Бога с пламтящи очи,

нещо заплашва, размахва юмруци,

огън изригва, клокочи, бучи,

ала в стила му все нещичко куца.

Моят спасител е скромен човек,

с гръм и светкавици не парадира.

С пот на челото и в зима, и в пек

мълком засява духовната нива.

2.11.2006