Този дъжд
Този дъжд е със тяло на мъж.
Хр. Фотев
Муза посидела и ушла
Вл. Висоцки
Тръгна си лятото. Златният дъжд
с поглед прозирен и слънчево мрежест
пак е дошъл при мен в образ на мъж –
стих непокорен, придаващ си тежест.
Явно дъждът е решил, ей така,
да се направи на Зевс, без да пита.
Стъпил е здраво на мощни крака,
сигурно рамо, в очите – пресита.
Пак му повярвах, дарих го с куплет,
рими му сложих – слънца еполети,
той се усмихна – бил много зает,
и се запъти към други поети.
Този дъжд, Христо, е с тяло на мъж,
но е с душа на палячо – страхливец.
Друг е "спасител в цъфтящата ръж",
той е измамник с разрошена грива.
Вика до Бога с пламтящи очи,
нещо заплашва, размахва юмруци,
огън изригва, клокочи, бучи,
ала в стила му все нещичко куца.
Моят спасител е скромен човек,
с гръм и светкавици не парадира.
С пот на челото и в зима, и в пек
мълком засява духовната нива.
2.11.2006
© Мария Димитрова All rights reserved.
