Aug 20, 2007, 10:36 PM

Трагедия!!!

  Poetry
845 0 22
Неясно очертание,
тъжна Луна.
Звезден миг - мълчание,
нищета...
Мрачно докосване -
самота раздира душата,
копнееща ласка,
а не - очакване безкрайно.

Небето крещи,
гръмотевици сее,
като стихия,
погубваща страстта...
Демоничен страх беснее,
чувствата увяхват, като есенни цветя...
Трагедия!!!
Между клоните на гъстата гора,
избяга любовта - уплашена, сама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...