Трагедия!!!
тъжна Луна.
Звезден миг - мълчание,
нищета...
Мрачно докосване -
самота раздира душата,
копнееща ласка,
а не - очакване безкрайно.
Небето крещи,
гръмотевици сее,
като стихия,
погубваща страстта...
Демоничен страх беснее,
чувствата увяхват, като есенни цветя...
Трагедия!!!
Между клоните на гъстата гора,
избяга любовта - уплашена, сама.
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.