Jun 27, 2007, 11:35 PM

Траурна камбана

  Poetry
1.6K 0 11
Този звън.
На траурна камбана -
ръждясала от мътни дъждове.
Олющените двери -
като рана.
Отваряла се дълги векове.

Тази свещ.
Огряваща икона -
с пронизани от времето очи.
И капещите восъци по трона.
Олтарен.
На разкаяни души.

Този глас.
На тягостен свещеник.
С бледнеещи молитвени ръце.
Топи се по огънатия свещник.
От купища човешки грехове!

Тази мъка.
По напуканите ъгли.
Тези стичащи се божии сълзи.
По капчука.
Са безсилни  да ни върнат.
Изгубени в безверие души!

Тази църква.
Ще се срине непотребна.
Само баби по Задушница мълчат.
Пред резетата на стенещите двери.
Но камбаните и тях ще призоват!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...