Трети март
Безмълвен аз стоя
пред мен е Шипка
върхът обречен
да е Свобода
в чукарите ехти
гласът на битка
по камъните остри
капки от кръвта
Те бяха шепа
пред ордите душмански
не жалеха Живот
пред тях бе Смъртта
отблъсваха за стотен път
талазите османски
и бранеха до сетен дъх Върха.
Останаха там горе
като вечни войни
на Върха в Мемориала
костите лежат
на майката България
синове достойни
"земя и небо", "звяр и природа"
за тях вси скърбят.
На трети март
възкръсна пак България
оковите скъса
един изстрадал народ
на руските братя
вечни признания
да помним предците
Шипка и род.
Март 2016 г
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
