Три цвята любов
От твойто бяло няма по-искрящо,
родено там – сред снежни върхове.
Във морска пяна, пухкаво – изящна
и в гълъбово галещо перце.
Зеленото е в горските дъбрави,
в магията на младост и живот.
Кажете кой ще може да забрави,
такава благост, раждаща любов!?
Червеното е в маковете юнски,
в жаравата на нестинарски танц.
Във виното, сред страстите му дръзки,
в огньовете от свръхмистичен транс.
Три цвята, сбрали цялата вселена,
която във гърдите ми тупти.
Ти, къс земя със краски надарена,
пропита с мойта обич и мечти!
© Данаил Таков All rights reserved.
