Mar 7, 2015, 10:00 AM

Три лебеда през бурята летят

  Poetry » Other
579 0 4
  Виелицата вее над брега.
Морето е свирепо и бушува.
А тежки шии опнали на юг,
три лебеда в небето снежно плуват!

Три лебеда през бурята летят.
Към моя край ги носят ветровете -
където вече нивите братят
и от небето ведро слънце свети!

Летете, бели лебеди! На юг,
напук на северната люта зима,
във родния ми край, далеч оттук,
за вас и топлина, и отдих има!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно е, Ангар. Поздравления!
  • Сериозно ли го казваш или иронизираш, Стойна? Иска ми се да е сериозно, но това че нивите са вече и изкласили, малко ме смущава.

    Видях трите лебеда над черноморското ни крайбрежие над нос Шабла - гонеше ги страшна снежна виелица, и те летяха на юг, предполагам бяха се устремили към бургаския край, към езерото Вая. Стана ми много мило и им пожелах добър път. Още повече че аз, за разлика от тях, не можех да се върна.
    Благодаря и на тебе, rhymefan - удивително е как си забелязал че от третия куплет могат, по броя на сричките,да се образуват две хайку-та. Аз нямам никаква заслуга за това, заслугата е само твоя - че имаш набито око и усещане за хайку.
  • опит за „хайку - поглед“ върху третата строфа на стихотворението
    „Три лебеда през бурята летят“ от Ангар (Ангел Чортов):

    Летете , бели
    лебеди ! На юг , напук
    на северната

    люта зима ! Във
    родния ми край - далеч
    оттук , за вас и

    топлина ,
    и отдих
    има !
  • Браво, Ангеле! Успя да ме разплачеш.Където
    и да си, изпращай тези
    лебеди при нас, че нивите, са вече избратили, есенните в клас са изкласили.При нас храна и слънце ще намерят. Тук любовта със ръста си ще мерят!
    Моли се, сине, само да сме живи и Бог да ни дари със много сили!
    Поздрави за теб и белите лебеди! Те са добър символ! Ведър ден!
    Поздрав за тебе и за твоите лебеди! Приятен ден!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...