Три пъти, за щастие (бенефис)
Абонирам се за новата година.
Преживях ги две – за трета съм о'кей.
Пък и свиква се да гледам, без да имам -
става все по-безболезнено. Replay.
Внасям си абонамента не за друго -
промени ме, преобърна, разпиля
и от нещо (подчертано) „не за дълго“
се превърна в смисъл. После – в рутина.
И сега не мога ден да преживея,
без да съм се абонирала за теб:
за това за мен да бъдеш късоглед;
за това да съм ти бързото набиране
и лесния ти шанс „да прекратиш“;
за това в ъглите все да се намираме,
защото кривото ти е фетиш;
за това зад зъбите да е езикът -
да не питам, да не знам, да не виня;
за това, че „Стига!“ означава „Стига!“
до момента, щом те бутне съвестта;
за това да не целувам нито тебе,
нито друг, защото ще те нарани;
за това, че всяко щастие се свежда
до поредната ми сметка за такси...
За това, че просто НЯМА да те бъде;
за това, че чакам от умрял писмо;
за това да правиш същото и с други,
за да имаш ен-та опция "любов"...
Абонирам се за новата година -
ще е третата за нищото със теб.
А след 100 – тогава вече ще ми мине!
... и ще чуеш „Абонатът е зает“.
© Лора Димитрова All rights reserved.
