ТРИ ТОПОЛИ

В парка сред разни дръвчета и бор,

като три сестрички три тополи,

сгушени кротко, във тих разговор,

ветрец ги гали, нежно шумоли.

Отправили към небето чела,

разправят житейски истории,

за семействата и своите чеда,

за туй що са децата сторили.

Облаче мине, сълза отрони,

слънце мило целувка им прати,

събрани дружно в шумнати клони,

песни извиват певци пернати.

Дружни си бяха трите тополи,

дорде гръм не удари едната.

Дружни са двете, вятър шумоли,

но други са те веч след бедата.