Триста часа дъжд
С този дъжд се изляха сълзите на дяволи триста,
триста оловни сълзи за триста ангелски чифта криле.
Вятърът бие шамари от студ. Точно такъв го поисках.
Небето е айсберг – с черни помисли, с черно сърце.
Триста думи мълчани се удавиха в ореола на капките.
Камбана църковна триста пъти удари по моите вени.
В звука ù се спънах. Кръвта ми ръждяса в паузата гладка.
Тихо. В тишината безлика триста ноти свистят в реквием.
Триста овце преброих, а съня ми триста мътни го взеха.
В този дъжд всяка пръска е синьо мачете – дъха ми убива.
Нямам триста свещи. Все едно. И без тях гордостта си проклех.
И вали. Все без теб. Дяволи триста пъти до дъно сълзите изпиват.
© Даниела All rights reserved.
