Dec 16, 2015, 10:53 PM

Трохи от любов

  Poetry » Love
643 0 2

Трохи от любов


С трепереща ръка трохи събирам

по друма на живота аз вървя

любов изронена на късчета прибирам

и слагам до сърцето, да я съхраня


В реки от чувства по течения се спусках

политах във въртоп на водопад от страст

любовта си да загубя лекомислено допуснах

с греховете в Ада слизах, в огнената паст


Щастието търсих. За мене бе химера

любовта раздавах на всеки кръстопът

сега събирам я, но трябваше да проумея

че Щастие, Любов все заедно вървят



Декември 2015

Варна

Гавраил

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Младене,може би Съдбата е избрала Жената за да ни подложи на изпитаня.Знаеш ли?Спокоен уикенд!
    Анастасия,кратко и точно.Благодаря ти!
    Ел,винаги си емоционална и ме зареждаш с енергия.Поздрав!
  • Да, божествената любов е тъждествена с щастието, но много често нечия женска любов се превръща в проклятието, което запраща в ада добрия мъж. Силна и изстрадана поезия, Гавраиле! Поздрав!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....