Трудно богатство
ТРУДНО БОГАТСТВО
Не съм избягала, когато можех.
Родина ей-така не се напуска.
И даже вечерта да е тревожна,
пак слънчице ще грейне на закуска.
При мама ще отида във неделя.
Синът ми е с ожулено коляно.
Сега на скута ще го полюлея,
защото тук решил е да остане.
През юли щом липите се натруфят
и гиздави изстрелят от билата
валмата си от дъхави парфюми,
градът потъва в мед и пчелно злато.
Наесен листопадът ме прегръща
със топли махагонови дантели.
И сенките му бъбрят в мойта къща,
преди към тъмнината да потеглят.
Нима си струва трудното богатство,
когато винаги си чужд и ничий?
Родина е, където свободата
със други имена не се нарича.
Валентина Йотова, 20 декември 2019 г., София
© Валентина Йотова All rights reserved.
