Dec 16, 2010, 6:43 PM

Трудно е, нали?

  Poetry » Love
1.1K 0 5

 

 

Да тръгнеш сам по пътя си

  и да бъдеш този, който всъщност не си!

Да виждаш, ала със затворени очи.

  Трудно е да бъдеш, какъвто не искаш да си.

 

Има я болката в гърдите, нали?

          Защо ли? Защото друг си ти.

Куп сълзи в твоите очи,

       защото пропиляваш живота си.

 

Да знаеш какво е да бягаш,

  а все на място да стоиш.

Да нямаш сили да станеш,

  за да продължиш.

 

Така е, нали?

       Животът тъпче всички  мечти?

Той в пламъците ги гори.

  Оставя само пепел... Нали?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бойка Миркова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, много хубаво, дано авторката осъзнава какво е написала. Може пък да осъзнае, че не е била сама по пътя си, че се е превърнала в това което не е сама. Може да осъзнае, че болката не е била само нейна и, че сама си пилее живота. Може да осъзнае, че има сили само да поиска и най-вече, че тези пламаци, тя сама си ги запали малко или много!!! Може да осъзнае, че не е била сама.....
  • Дори не бих казал,ч е няма смисъл, смисъл има! Но той ще е пълноценен само ако добавиш едно "нали?" в края на заглавието си.
  • примемам критиките колкото и лоши да са. благодаря все пак че казахте мнението си, но не ме подценявайте. едно лошо произведение не значи че не мога да пиша и сойностни неща
  • На мен ми харесва, но не съм съгласна с пропиляването на живота! Той не се пропилява по никакъв начин.
  • Блудкаво. Инфантилно. Загуба на време - и за авторката, и за читателите.

    "Има я болката в гърдите, нали?
    Защо ли? Защото друг си ти.
    Куп сълзи в твоите очи,
    защото пропиляваш живота си."

    То май няма нужда от коментар...

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...