Тръгваш си
Не те изпратих до входната врата,
макар че правя го винаги..
Но днес не тръгваш просто така.
А си тръгваш завинаги!
Тръгваш, без да ми казваш.
И няма смисъл... Всичко прозира!
Вместо да лъжеш, да мажеш,
просто тръгвай, аз те разбирам!
Не можеш да бъдеш затворен
в моя свят - нереален, измислен...
На теб ти приляга простора -
да разпериш крилете си пищно,
да полетиш, да сграбчиш дъгата,
да разпръскаш белите облаци!
На мен ми приляга земята...
Вкоренена съм. Но тръгвайки, моля те,
разлюлей лилавите люляци
напролет - когато се връщаш!
Още веднъж да усетя парфюма ти...
и да си спомня как ме прегръщаше!
