Sep 4, 2010, 11:08 PM

Тръгваш си 

  Poetry » Love
743 0 6

Не те изпратих до входната врата,

макар че правя го винаги..

Но днес не тръгваш просто така.

А си тръгваш завинаги!

Тръгваш, без да ми казваш.

И няма смисъл... Всичко прозира!

Вместо да лъжеш, да мажеш,

просто тръгвай, аз те разбирам!

Не можеш да бъдеш затворен

в моя свят - нереален, измислен...

На теб ти приляга простора -

да разпериш крилете си пищно,

да полетиш, да сграбчиш дъгата,

да разпръскаш белите облаци!

На мен ми приляга земята...

Вкоренена съм. Но тръгвайки, моля те,

разлюлей лилавите люляци

напролет - когато се връщаш!

Още веднъж да усетя парфюма ти...

и да си спомня как ме прегръщаше!

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??