Тръпчиво Аз
Аз съм дърво покорно на сезони
и мисълта ми е гласа на птица.
Слънца събуждащ във студени клони.
За времената аз съм ток по жица.
Харесва ми невинно да шумя
люляна с нежността на ветровете.
Да бъда стряхав пламнали поля
и възел да съм на земя с небе.
А всеки миг да бъде плоден цвят,
омайващ с непривична красота.
За да отхраня своя сбъднат свят,
с тръпчив привкус на чиста суета.
Аз съм завършен синоним на Вечността
със корени поглъщащи Вселената,
от антиподни същини на дързостта -
родени в себе си и всъщност неродени.
Една от формите на сътворяващ Бог
пътувам сред безкрай от себесъщни
като смарагдов недостигнат епилог
в нестихващата си житейска къща.
© Диана Кънева All rights reserved.
