Аз съм дърво покорно на сезони
и мисълта ми е гласа на птица.
Слънца събуждащ във студени клони.
За времената аз съм ток по жица.
Харесва ми невинно да шумя
люляна с нежността на ветровете.
Да бъда стряхав пламнали поля
и възел да съм на земя с небе.
А всеки миг да бъде плоден цвят,
омайващ с непривична красота.
За да отхраня своя сбъднат свят,
с тръпчив привкус на чиста суета. ...