Тук

Poetry

351 0 0

Ние само минаваме

през момента живот.

За повечето грозно бунище,

за други цветен калейдоскоп.

Препускаме невнимателни...

обсебени от егоизъм...

Срещаме своя изкупителен миг

и заплащаме своя цинизъм.

Цената, различна е...

Понякога нереално висока

Всичко материално...

запраща ни в друга посока.

Оставаме голи, оставаме празни

лишени от чувства и мисли омразни.

Не разбрали причината да съществуваме тук,

ни връщат обратно..., за хиляден път.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0