Туш... и завесата пада!
По повод: "Животът е театър и всички ние сме актьори. Каква роля ще играеш... зависи само от теб!"
Това беше чисто нова пиеса.
И още докато пада тази завеса,
животът заповядва отново: "ИГРАЙ!"
... Илюзорно недостижим край...
Оскърбена и оскърбяваща съм била.
Любима и любяща. Почтена. Сама.
Някъде се вживявах по-добре.
Другаде се изискваше професионализъм, сърце...
Ще играя! Щом има публика и ценители.
Дори уморена от прожектори и зрители,
с всяка следваща роля съм като преродена.
С недоучени реплики, различна сцена.
Непознати сценарии и декори...
Но кой може с живота да спори?!
... Получавам цветя след представление.
Поклони. Аплодисменти. Възхищение.
Дори критиката не оценява лошо моята игра.
Тооолкова съм добра във това!
Ще играя! Даже да настане обрат.
Защото съм чувала, че от този занаят
драмата започва да те весели.
Размива се къде е позата - къде си ти...
Комедията все повече те натъжава.
И това, че актьорът с публиката не се сближава.
Той е чужд сред свои, чужд сред чужди...
сам на себе си чужд, и на своите нужди.
... Ще играя! ... Утре имам премиера!Но това не ме развълнува или разтрепера,
че изпълнявам важна роля - ГЛАВНА.
Или че билетите са изкупени отдавна.
Или че ме канят в киновариант...
ПРОКЛЕТА ДАРБА! ЖЕСТОК ТАЛАНТ!
© Миа Александрова All rights reserved.
!!!