Feb 3, 2008, 3:11 PM

Твоите богини

  Poetry » Love
749 0 3

 

Твоите богини

Не си ми казвал колко съм красива,
а на колко други каза го това,
да, но можеш да ме имаш,
без да изричаш омайни слова...

За теб всички други са предизвикателство,
всички други, но не и аз
и за тях са всичките ласкателства,
защото аз съм твоя всеки миг и час...

На всички други правиш комплименти,
на всички други, но не и на мен,
за тях са твоите аплодисменти,
но само аз съм до тебе нощ и ден...

На всички други казваш колко притежават
обич и безмерна доброта,
а само аз за тебе страдам
и съм твоя и без това...

Всички други за теб са богини красиви,
за които бленуваш, за които не спиш,
но мене можеш да ме имаш,
защо за мен да се хабиш?!

Всяка друга е така неотразима,
с лице на ангел и звънлив смях,
ти имаш толкова богини,
но никога не бях сред тях...

Никога не бях за теб прекрасна,
но ако някой друг ми го каже,
може би пламъкът ми към теб ще угасне
и на измислените ти богини ще те оставя!

02.09.2007

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, наистина това стихотворение го изживях много, докато го писах! Най-лошото е, че често ние сме богини, но за други, а мъжете до нас предпочитат да гледат на страни, нали сте чували приказката "Чуждото винаги е по-хубаво". Това подлага крак на много мъже и това е и посланието на стихотворението, един мъж не трябва да спира да цени жената до себе си, да не си мисли, че каквото и да става тя винаги ще е до него, защото я бил спечелил и да обръща внимание и казва сладките думи на другите. Защото нищо чудно един ден да дойде човека, за който тя ще е богинята, а на нея ще й е писнало и да се впусне в новото усещане и изкушение!
  • Поздрав!!!
  • Тъжно, но често става така - не ценим това, което имаме, а страдаме като го загубим. И ако го оставиш на измислените богини той също ще страда.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....