ТВОИТE СЪЛЗИ
ТВОИТE СЪЛЗИ
Ти помниш ли? Бе ясен слънчев ден,
прегърнати стояхме с тебе двама
на малка пейка, с цвят светлозелен,
аз - твоят принц, ти - моята млада дама.
Наоколо бе пълно със народ -
различни хора със различна карма
и светлината на свободния живот
бе легнала над родната казарма.
Тогаз, огрян от животворните лъчи,
от чувство ледено изтръпнах нямо.
Сълза отрони се от твоите очи
и тихо капна по войнишкото ми рамо.
Недей да плачеш, мила, не тъжи,
от мъка ти по мен недей да крееш,
недей да слушаш хорските лъжи,
предричам: скоро лъчезарна ще си ти!
Защото знам, ще дойде ден,
когато постоянно ще сме двама,
до теб ще стъпвам, а пък ти - до мен,
тогава вече нищо страшно няма:
тогава никой не ще застане между нас,
усмивки на лицата ни ще греят,
очите ни ще светят кат елмаз,
свободни ветрове косите ни ще веят.
Сега изпивам нежно твоята тъга,
сълзи горещи и в мен напират,
в еднакъв ритъм бият нашите сърца
и устните ни бързо се намират.
Един за друг сме с теб, нали?
Да - любовта ни взаимно се споделя.
Но ето - време е да тръгваш ти.
Ограда от стомана ни разделя.
Ти, мила, ме изчакай да се върна -
след грохота ще дойде тишината.
Тъгата твоя в радост ще превърна,
след мрака ще сияе светлината.
© Бранимир Събев All rights reserved.
