TThUnDeR (Бранимир Събев)
1 3
Jun 1, 2006, 12:22 AM

ТВОИТE СЪЛЗИ 

  Poetry
800 0 11

ТВОИТE СЪЛЗИ

 

Ти помниш ли? Бе ясен слънчев ден,

прегърнати стояхме с тебе двама

на малка пейка, с цвят светлозелен,

аз - твоят принц, ти - моята млада дама.

 

Наоколо бе пълно със народ -

различни хора със различна карма

и светлината на свободния живот

бе легнала над родната казарма.

 

Тогаз, огрян от животворните лъчи,

от чувство ледено изтръпнах нямо.

Сълза отрони се от твоите очи

и тихо капна по войнишкото ми рамо.

 

Недей да плачеш, мила, не тъжи,

от мъка ти по мен недей да крееш,

недей да слушаш хорските лъжи,

предричам: скоро лъчезарна ще си ти!

 

 

Защото знам, ще дойде ден,

когато постоянно ще сме двама,

до теб ще стъпвам, а пък ти - до мен,

тогава вече нищо страшно няма:

 

 

тогава никой не ще застане между нас,

усмивки на лицата ни ще греят,

очите ни ще светят кат елмаз,

свободни ветрове косите ни ще веят.

 

 

Сега изпивам нежно твоята тъга,

сълзи горещи и в мен напират,

в еднакъв ритъм бият нашите сърца

и устните ни бързо се намират.

 

Един за друг сме с теб, нали?

Да - любовта ни взаимно се споделя.

Но ето - време е да тръгваш ти.

Ограда от стомана ни разделя.

 

Ти, мила, ме изчакай да се върна -

след грохота ще дойде тишината.

Тъгата твоя в радост ще превърна,

след мрака ще сияе светлината.

© Бранимир Събев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Нямам думи!... /Истинско е.../
  • Благодаря за подкрепата -kity (Кити )
  • На някой ако нещо не му е ясно от стихчето, някоя дума имам предвид. Да пита автора без да говори празни приказки!
  • Поздрави TThUnDeR
  • Стихчето е измислено по абслютно действителен случай и за това е"...на малка пейка с цвят светлозелен", а не "тъмнозелен" тъи като пейките в школата в Плевен бяха такива.-писателче (Светослав Иванов)
    BuTTerFly}^{ (Нина Павозова) -незнам дали съм щастливка,СЕГА. Но тогава когато се видяхме бях много щастлива и тази среща между нас е изразена в стихотворението.Това което чувствах ме и усещахме тогава.
  • ИМА6!
  • Светослав, аз нямам нужда от закрилници и да се оплаквам пред някой.
    За тази цел има администратор и редактори които следят за доброто и културно отношение.
    Знаеш ли осъзнах причината за неприязанта ти ... .
  • Светослав, с цялото ми уважение към теб, моля те смени думата която така често употребяваш - "пасмината" ... не ти прилича и те принизява.
    Съвет ... ти си знаеш дали би го приел от мен.
  • Реален и истински текст.
    Всеки мъж минал казарма,
    всяка жена чакала войник
    ще усетят близоста на стиха.

    Поздрав и усмивка за откровението.

    /Докато съм писала коментар, Светослав е изнасял лекция,
    жалко че съм я пропуснала. Поздрав и усмивка за лектора./
  • Красиво е... щастливка си мила!
  • Прекрасно!!!!6
Random works
: ??:??