Apr 3, 2016, 12:07 PM

Твоят образ 

  Poetry » Love
326 0 4

 

Прекрасен миг изгрял с Луната
със твоят образ в миг ме заслепи
и светлата пътечка във реката
забравените чувства сътвори.

 

Под стъпките ти поникнаха цветя
и песни на възхвала бардовете пеят,
а в черен мрак и завистлива тишина
вампири и дяволи отровни зъби сеят.

 

Прости, че не опазих любовта, 
напразно днес ръце протягам,
и нищо, че са пълни със цветя, 
от спомена, от миналото бягам.

 

Светът се срина, споменът горчи,
виновно сърцето бие: "Забрави!"


02.04.2016

 

 

© Аластор All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ръце протегнати
    дори и със цветя
    вампири,дяволи
    ще ги захапят
    щом литнала е Любовта
    от нейната магия
    те се плашат.
  • Ок! Тогава 5 звезди.
  • Различният ритъм разграничава миналото от настоящето.
    Благодаря за коментара.
  • Имай предвид, че ритъмът ти е различен в строфите! Ако го оправиш, ще се чете по-лесно! Иначе - харесах!
Random works
: ??:??